Марк финли "защото всичко е от него, чрез него и за него. Нему да бъде слава до векове. Амин."



бет6/7
Дата19.07.2016
өлшемі419 Kb.
#209160
1   2   3   4   5   6   7

елята, протестантите приемат и авторитета и властта на Католическата Църква. Аргументите на Ек върнали обатно Реформацията в почит към Католическата Църква.

Но за нас важният въпрос е: "Католическата Църква имала ли е правото да промени Божия закон? Църквата над Библията ли е? Кой е върховният съд?"

Когато внимателно четете следните заявления на много духовници от различни деноминации, Вие трябва да решите сами за себе си какъв е отговорът на тези въпроси.
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА КАТОЛИЦИТЕ
Римо-Католическото духовенство ясно признава промяната на почивния ден от събота в неделя. В същност водещите римо-католически авторитети открито допускат, че промяната е белег на църковния авторитет. Забележете следното заявление: "Съблюдаването на недел

ята от протестантите е тяхната дан, която те плащат - вместо тях самите - на властта и авторитета на Католическата Църква." (ЯСЕН РАЗГОВОР ЗА ПРОТЕСТАНТИЗМА, от отец Сегюр, стр.213.)

Забележете тези три коментара: "Ако гледате на Библията като на авторитет за съблюдаването на деня, няма да го намерите. Добре би било да се напомя на презвитерияните, методистите, баптистите и всички други християни извън Църквата-Майка, че Библията никъ

де не ги подкрепя в съблюдаването на неделята. Адвентистите от Седмия Ден са единствените, които правилно оприлагат термина "събота", защото те почитат седмия, а не първия ден на седмицата, като ден на почивка." (ТРАКТАТИ НА КЛИФТЪН, том IV, стр. 15.)

"Протестантизмът, отхвърляйки авторитета и властта на Църквата, няма никаква подходяща обосновка за своята неделна теория и би трябвало - по пътя на логиката - да освещава съботата заедно с юдеите." (АМЕРИКЪН КЕТЪЛИК КУОТЪРЛИ РЕВЮ, януари 1883 г.)

"Сега всяко дете в училище знае, че съботният ден е съботата, седмият ден от седмицата; и, с изключение на Адвентистите от Седмия Ден, всички протестанти освещават неделята вместо съботата, защото Католическата Църква е направила тези промени в първите ве

кове на християнството." (Отец Джеризма, във Винипегския в-к ФРИЙ ПРЕС, 21 април 1884 г.)

Папското духовенство допуска променянето на почивния ден от събота, седмия ден на седмицата, в неделя, първия ден на седмицата и заявява, че тази промяна е изява на нейната църковна власт и авторитет. "Католическата Църква, повече от хиляда години преди с

ъществуването на протестанти, по силата на своята божествена мисия, промени деня от събота в неделя." (КЕТЪЛИК МИРЪР, септември 1893 г.)

Други католически автори са коментирали протестантската позиция за промяната на съботата. "Ти си протестант и изповядваш, че следваш само Библията; и въпреки това ти вървиш против ясната буква на Библията, като заменяш с друг ден Съботата. Заповедта да ос

вещаваш седмия ден е една от Десетте Заповеди; кой ти е дал властта да се месиш в четвъртата?" (БИБЛИОТЕКА НА ХРИСТИЯНСКАТА ДОКРИНА, стр.3.)

"Протестантите нямат никакъв текст от Писанието като критерий за техния почивен ден - те отменят освещаването на съботата без никакво основание от Писанието - и поставят неделята на нейно място без Писанието да им е дало право на това. Следователно за вси

чко това те имат само авторитета на традицията. (ДОКТРИНАЛЕН КАТЕХИЗИС, Киинан, стр. 354.)

"Ако Библията е единственото ръководство за християните, то тогава адвентистите от седмия ден са прави, че освещават съботата заедно с юдеите. Не е ли странно, че тези (протестантите), които правят Библията свой единствен учител, би трябвало несъзнателно

да следват Църквата по тези въпроси?" (КУТИЯТА С ВЪПРОСИ, от отец Конуей, стр. 179.)

"Мотивировката и общия смисъл изискват приемането на едната или другата от тези алтернативи; или да бъдат протестанти и да освещават съботата, или да са католици и да освещават неделята. Компромисът е невъзможен." (АМЕРИКЪН КЕТЪЛИК КУОТЪРЛИ РЕВЮ, януари 1

883 г.)
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА БАПТИСТИТЕ
"Имало е и има заповед да се освещава съботният ден, но Съботата не е неделя. Това ще Ви се каже и то с известен показ на триумф, че Съботата бе пренесена от седмия върху упървия ден на седмицата, заедно с всичките й задължения, привилегии и санкции. Ревн

остно желаейки информация по този въпрос, който бях изучавал в продължение на много години, аз питам: Къде може да бъде намерен докладът за тази сделка? Не и в Новия Завет, съвсем не. Няма никакво доказателство от Писанието за промяната на съботната инсти

туция от седмия върху първия ден на седмицата.

"Бих искал да кажа, че съботният въпрос, в този негов аспект, е най-важния и най-смущаващия въпрос, свързан с християнските институции, които в настоящо време претендират за вниманието на християните; и единствената причина, че това не е по-обезпокояващ е

лемент в християнската мисъл и в религиозните дискусии е, че християнският свят се е успокоил в едно доволоство с убеждението, че по някакъв начин в началото на християнската епоха е станала промяна.

"На мен ми изглежда необяснимо, че Исус по време на три и половина годишното Си общуване със Своите ученици, често разисквайки с тях по съботния въпрос, дискутирайки го в мноого аспекти, освобождавайки го от фалшивия блясък, никога не е загатвал за някакв

о прехвърляне на деня; също така през 40-те дни след възкресението Си Той не внушава нищо подобно. Нито, доколкото ние знаем, Святият Дух, Който е бил изпратен да им напомня всяко нещо, казано им от Него, е разглеждал въпроса. Нито пък боговдъхновените ап

остоли са дискутирали и разисквали то тази тема в проповядването на Благовестието, основаването на църкви, съветването и поучаването на вече основаните.

"Разбира се, аз много добре знам, че неделята е навлязла в употреба в ранната християнска история като религиозен ден, както научаваме от църковните отци и от други източници. Но колко жалко, че тя идва до нас жигосана с белега на езичеството и покръстена

с името на слънчевия бог, когато бе възприета и утвърдена от папското отстъпничество и завещана като свято наследство на протестантизма!" (д-р Едуард Т. Хискокс, автор на БАПТИСТКИЯ НАРЪЧНИК, цитирано в НЮ ЙОРК ИКЗЕМИНЪР, 16 ноември 1890 г.)


СВИДЕТЕЛСТВО НА МЕТОДИСТИТЕ
"Вярно е, че няма никаква положителна заповед за кръщението на бебета... нито за освещаването на първия ден на седмицата." (Д-р Биней, )
СВИДЕТЕЛСТВО НА КОНГРЕГАЦИОНАЛИСТИТЕ
"Напълно ясно е, че колкото и строго или благочестиво да прекарваме неделята, ние не освещаваме Съботата... Съботата бе основана по една специална, божествена заповед. Ние не можем да приведем подобна заповед за освещаването на неделята... В Новия Завет н

яма нито едно изречение, което да допуска, че ще си навлечем някакво наказание за нарушаването на предполагаемата святост на неделята." (ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ, д.т.н. Р.У.Дейл)


СВИДЕТЕЛСТВО НА ПРЕЗВИТЕРИЯНИТЕ
"Християнската Събота (неделята) не е от Писанието и Ранната Църква не я наричаше Събота." (ТЕОЛОГИЯ НА ДУАЙТ, том IV, стр. 401)

"Бог постанови Съботата при сътворението на човека, отделяйки за тази цел седмия ден и налагайки върху човечеството нейното съблюдаване като универсално и вечно морално задължение." (Д-р Арчибалд Ходжиз, в Трактат No 175 от Презвитерианското Табло на Публ

икации.)
АНГЛИКАНСКА ЦЪРКВА
"Седмият ден на седмицата е бил детрониран от своето задължително религиозно съблюдаване и неговите прерогативи са били прехвърлени върху първия ден без никакво пряко наставление от Писанието." (Уйлям Е. Гладстон в КЪСНИ СЪБИРАНИЯ, стр. 342.)

"В Новия Завет няма нито една дума, нито едно загатване за въздържане от работа в неделя... Нито един божествен закон не изисква почивка в неделя... Освещаването на Срядата на Пепелта или Великите Пости стоят на същата основа, на която стои и освещаването

на неделята." (Кенън Ейтън в ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ, стр. 62,63,65.)
ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА /НЕСЕКТАНТСКО ХРИСТИЯНСТВО/
"Не вярвам, че Господният Ден е дошъл на мястото на еврейската Събота или че Съботата е била променена от седмия на първия ден на седмицата... Във всички предсказания на небето няма никакво свидетелство, че Съботата е била променена или че Господният Ден

е заел нейното място... няма никакво божествено свидетелство, че Съботата е била променена." (Александър Кемпбел, основател на Християнската Църква, УОШИШНГТЪН РИПОРТЪР, 8 октомври 1821 г.)


ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И тъй, ти прочете доказателствата. Историците от всички векове, както и католическите и протестантските автори свидетелстват в подкрепа на факта, че през ранните векове Католическата Църква е променила святия Божи ден за поклонение. Няма никакво съмнение

по въпроса. Но истинският проблем, както вече открихме, не е фактът, че Католическата Църква е променила Божият ден за поклонение. Истинският проблем засяга нещо повече от дни. Истинският проблем е проблемът за господарите.

Много отдавна един въстанал ангел, изхвърлен от небето след титанична борба, заяви, че подчинението на Божия закон не е задължително. Той претендираше, че Божият закон е несправедлив. "Какъв смисъл има," питаше той, "да се ограничава достъпът на Адам и Ев

а до най-красивото дърво в градината? Та нали дървото си е дърво и плодът си е плод. Наистина няма никакво значение!" Слушайки неговия глас, нашите първи родители въвлякоха този свят в бунта против Бога.

Въпреки че на пръв поглед може да изглежда, че истинският проблем на сцената в Едем е бил въпрос на дървета и плодове, той е бил нещо много повече. Истинският проблем е включвал любящата връзка с техния Създател. Тази любяща връзка бе водила Адам и Ева до

пълно, неоспоримо, доверчиво подчинение на Неговия закон. Нарушаването на тази връзка с техния Господар доведе нашите първи родители до нарушаването на Божия закон.

Така е и днес, приятелю. Истинският проблем е нещо повече от въпрос на дни. Той е въпрос на доверие. Той е въпрос на връзка с Бога.

Когато всеки един от нас научава повече за Бога, Неговата любов ни принуждава да Го поставим на първо място в нашия живот! Понякога - като Мартин Лютер - това може да означава да Го поставим преди нашите приятели, преди нашето семейство и дори преди нашат

а Църква.

Само ти знаеш какво Божият Дух те подтиква да решиш. Нека твое решение да бъде такова, че да има стойност не само за този живот, но и за вечността.

Тогава Петър отговори и Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Исус им рече: Истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при обновлението на всички неща, когато Човешкият Син ще седне на прест

ола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте израилеви племена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или бащаа, или майка, или жена, или даца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи

вечен живот.
Г Л А В А 6

ОТГОВОРИ НА ВАШИТЕ ВЪПРОСИ


В предшестващите страници на тази книга ние проучихме седмия ден - Съботата. Открихме, че в Писанието седмия ден, Съботата, е знак - знак на лоялност между любящия Бог и Неговите верни последователи. Този ден е бил отделен при Сътворението и даден на цяло

то човечество като символ на Божията творческа сила (Битие 2:1-3; Марко 2:27,28). И той трябва да бъде празнуван от Неговия народ през всички поколения (Изход 31:13-188; Езекиил 20:12,20). Исус освещаваше Съботата като пример на поклонението и верността М

у към Неговия Отец (Лука 4:16). Той предсказа, че най-близките Му последователи щяха да помнят този вечен знак на Неговата любов (Матей 24:20).

И любовта винаги се проявява чрез поведението. Божият закон на Десетте Заповеди е една систематизирана любов. Тя разкрива как обичащият мъж или жена ще отговори както на Бога, така и на човека (Изход 20:1-17; Йоан 14:15; 1 Йоан 2:1-6). Вместо да е едно за

конническо изискване, символизиращо робството към закона, Божият седми ден - Съботата - е динамичен символ на лоялността към и свободата в Исус Христос. Тя празнува факта на Сътворението. Той ни е направил! Ние не сме се развили по еволюционен път. Ние см

е Негови. Във века на еволюцията Съботата ни призовава към нашите "корени". Тя красноречиво говори за нашето наследство.

Ние сме създадени от един любящ Бог, Който е лично заинтересован от всякао подробност в живота ни. Той не само ни създаде, но когато нашите първи родители доброволно избраха да се разбунтуват против мъдростта на Неговия закон, Той пусна в действие един пл

ан за освобождение на човешката раса от оковите на греха. Нашата почивка в Събота е символ на нашата почивка в Христос като наш освободител от смъртното наказание на греха. Както Бог Си почина на седмия ден при Сътворението от всички Негови дела, заявявай

ки: "Свърши се", така и на кръста Исус триумфално провъзгласи: "Свърши се" Евреи 4:9 твърди: "И тъй, за Божия народ остава една съботна почивка." Съботата е един чуден символ на изкупителното дело на Христос. Почиването всяка събота символизира живота на

доверие, посвещение и вярност към Христос, Който извърши нашето изкупление. Той ни спаси, защото ние никога не бихме могли сами да се спасим; ето защо ние почиваме в пълна увереност за Неговата приключена работа на кръста.

През безкрайните векове на вечността всяка Събота ние ще пеем слава на Неговото достойнство, като идваме в Неговото присъствие да Му се покланяме. Писано е:

И от новолуние на новолуние, и от събота на събота, ще дохожда всяка твар пред лицето Ми на поклонение, казва Господ. (Исая 66:23)

Събота след Събота изкупените ще преживяват радост от преклонението пред техния Създател, Изкупител и Цар. Съботното богослужение ще бъде най-дълбокото им удоволствие и най-голямата им наслада.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА СЪБОТАТА
В този момент ти може да задаваш искрени въпроси относно Съботата. Следващите въпроси са най-често задаваните. Отговорите се намират в Библията. Моля, проучи ги с молитвата Божият Ду да те води в твоето разбиране.
ВЪПРОС No 1: Новият Завет учи ли, че учениците са се покланяли на Бога в първия ден на седмицата?

ОТГОВОР: Често е заявявано, че учениците и Ранната Църква са освещавали първия ден на седмицата в чест на възкресението на Христос. Библията ясно учи, че учениците са освещавали седмия ден, съботата (Деяния 13:14,42,44; Деяния 17:2,3; Деяния 18:1-4; Евреи

4:4-8). Всъщност, първият ден на седмицата е споменат само осем пъти в целия Нов Завет и шест от тези текстове се отнасят за един и сещи ден. Тези стихове са изброени по-долу:

МАТЕЙ 28:1 -

И като се мина Съботата, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.

МАРКО 16:2 -

И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце.

МАРКО 16:9 -

Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.

ЛУКА 24:1 -

А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвениет благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други.

ЙОАН 20:1 -

В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.

Петте текста по-горе се отнасят о историческия факт, че Исус е възкръснал от мъртвите в първия ден на седмицата. Очевидно е, че нито един от цитираните текстове не изисква богослужение в този ден. В същност, изглежда, че най-близките последователи на Хрис

тос не са считали първия ден на седмицата като богослужебен. Забележете, че те са отишли да помажат Неговото тяло в първия ден на седмицата, след като "в събота си починаха според заповедта" (Лука 23:56). И тъй, изглежда, че всички ученици са били пазител

и на Съботата.

Нека да изследваме и оставащите три текста по-подробно.

ЙОАН 20:19 -

А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени поради страха от юдеите, дойде Исус, застана посред тях и им казва: Мир вам!

Учи ли този текст, че учениците се бяха събрали заедно през първия ден на седмицата? Да, учи! Но въпросът тук е: Защо се бяха събрали? Каква бе целта на събирането им? Учениците току-що бяха станали свидетели на смъртта на техния Учител. Всичките им надеж

ди бяха разбити. Страх и съмнения се изправяха като планина пред тях. Библията казва, че те "... бяха събрани... поради страх от юдеите..."Ето защо вратите бяха заключени. Исус се появи пред тях, за да им съобщи за Своето възкресение и триумф. Днес ние от

празнуваме тази добра новина чрез обряда на кръщението (1 Коринтяни 11:24-27; Римляни 6:2-20). Но тук НЯМА НИКАКВА ЗАПОВЕД да се прекланяме пред Бога в първия ден на седмицата.

1 КОРИНТЯНИ 16:2 -

Във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не когато дойда, тогава да се събира милостиня.

Има някои, които считат, че Павел ходатайства за даренеия за Църквата в първия ден на седмицата. Те използват този текст в подкрепа на освещаването на неделята. Един внимателен анализ на стиха и неговия контекст доказват противното. Апостол Павел подпомаг

аше специален проект за нуждаещите се вярващи в Ерусалим (стих 3). Ето защо той предлага на коринтските християни да отделят специална част от своите приходи за вярващите в Ерусалим в първия ден на всяка седмица. Основанието за това е, че много хора са пр

еглеждали своите финанси от предишната делова седмица в неделя сутринта като подготовка за новата работна седмица. В петък следобед те щяха да затварят магазините си и се приготвяха за съботата. След това, в неделя сутринта, те щяха да преглеждат дейностт

а от предишната си работна седмица. Павел просто ги молеше всяка седмица да отделят по малко пари, така че когато тоидеше там подаръкът вече щеше да е г отов за изпращане в Ерусалим.

Изразът "да отделя настрана" в гръцкия ръкопис буквално означава "от самия себе си". Еквивалинтно е и на "у дома, вкъщи". И тъй, Павел ги моли да правят това по домовете си, а не на някакво специално църковно събиране, както предполагат някои. Вместо да

слага началото на освещаване на неделята, този текст ни показва, че първият ден не е белязан с никаква специална значимост.

ДЕЯНИЯ 20:7 -

И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.

Този текст посочва единственото религиозно събрание в Новия Завет, проведено в първия ден на седмицата. Авторът пише, че религиозното събрание е било свикано поради намерението на Павел да отпътува на следващия ден. Ето защо Павел извика вярващите на вече

рно събрание в ТЪМНАТА ЧАСТ на първия ден на седмицата. (Моля, прочетете отговора на ВЪПРОС No 8 за по-нататъшно разяснение.) Новата Английска Библия привежда стиха по следния начин:

В събота вечер, в нашето събиране за преломяването на хляба, Павел, който щеше да тръгне на следващия ден, се обърна към тях и продължи да говори до поолунощ.

Това събиране беше в тъмната част на първия ден на седмицата. Както в Стария, така и в Новия Завет, времето се броеше от залез до залез. Значи това събиране се е провело в нашата събота вечер. Вярващите често са празнували заедно Светопричастната служба (

Деяния 2:42-46). Символът на Христовата смърт значеше всичко за тях. Ето защо преди да отпътува Павел, те отново заедно отпразнуваха Светопричастната служба. Съгласно стихове 11-14 от Деяния 20, Павел е прекарал светлата част ото първия ден на седмицата,

пътувайки за Асос. Явно е, че той не е отдавал никаква специална значимост на този ден.

Да обобщим. В Новия Завет няма никаква заповед да се освещава неделята; няма и никакви доказателства, че учениците са оставили пример за освещаването й.
ВЪПРОС No 2: След като не сме под закон, а под благодат, необходимо ли е да се освещава Съботата?

ОТГОВОР: Апоостол Павел обяснява абсолютно ясно, че християнинът не е "под закон", а е "под благодат" (Римляни 6:14). Но каво има предвид Павел? Нека да обясним.

Едно нещо знаем със сигурност. Когато Павел казва, че християнинът не е "под закон", а "под благодат", с това той не иска да каже, че християнинът може открито, решително и съзнателно да нарушава Божия закон. Римляни 6:15 твърди:

Е, какво? Да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Да не бъде!

И тъй, какво има пред вид Павел с изразите "под закон" и "под благодат"? Какво беше отношението на Павел към закона? В Римляни 7:12 той заявява:

...законът е свят и заповедта - свята, справедлива и добра.

Съгласно Павел няма никакви проблеми със закона. Той е свят и добър. Но каква е неговата цел?

Първо, законът разкрива Божият конкретен, обективен стандарт за моралност. Той разкрива вечните принципи на небесното управление. Определя правото и погрешното. Римляни 7:7 посочва: "...аз узнах греха не инак, освен чрез закона." Римляни 3:20 добавя: "...

понеже чрез закона се познава грехът." Функцията на закона е да открива Божия стандарт за морално поведение. Той ясно подчертава нашата вина да не живеем съгласно тоози стандарт. Затова чрез закона:

...да се затулят всички уста и цял свят да стане виновен пред Бога. (Римляни 3:19)

Гледайки съвършената праведност на закона, всеки мъж, жена или дете биват осъдени. Законът изисква съвършено послушание, праведност без недостатък и неотклонна вярност на принципите на Божието царство. За Павел да бъдеш "под закон" означаваше да се опиташ

да се спасиш със свои собствени сили и чрез заслугите на делата си. Това, както Павел правилно отбелязва, е невъзможно (Римляни 3:23-28). Да бъдеш под благодат означава да приемеш условията, направени достъпни от Исус Христос на Голгота за нашето спасени

е. Това означава да приемеш с вяра факта, че не е възможно сами да се спасим. Христос умря за нас! Неговата жертва е за нас! Чрез Неговата смърт ние можем да живеем.

Съгласно думите на Павел, имало е две системи: "системата на закона" и "системата на благодатта". Системата на закона съдържа един стандарт, на който човешките същества - със собствени сили - не могат да останат верни. Системата на благодатта осигурява ка

кто прощение на миналото, така и сила за настоящото чрез Исус Христос, нашия Господ. Павел подчертано отрича, че смъртта на Исус отменя необходимостта от покорност. Той завършва забележителната си дискусия за благодатта в Римляни 3, заявявайки:

И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърждаваме закона (стих 31).

Апостолът не може да го каже по-ясно от това. Той отговаря на нашия въпрос.

Но Божията благодат отменя ли закона? Човешките религиозни лидери може да отговорят с "да". Апостолът го изразява с думите "Съвсем не!" Божията благодат отменя ли необходимостта от освещаване на Съботата? Не повече, отколкото отменя заповедите, които казв

ат: "Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не свидетелствай лъжливо против ближния си." Логиката изисква, ако грешникът - спасен по благодат - любящо спазва девет от десетте заповеди, той или тя да спазва всичките десет като белег на покорността към св

оя Господ.


ВЪПРОС No 3: Апостол Павел заявява ли, че Десетте Заповеди са били приковани на Кръста?

ОТГОВОР: Пасажът под въпроса е Ефесяни 2:15. Нека да го прочетем:

... като унищожи враждата с плътта Си, закона на заповедите с постановленията, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек и да направи мир...

Специфичните закони или дискусионните точки са "постановленията". Законът на Десетте Заповеди е вечният, непроменим етичен кодекс. Той е основата на Неговото управление. Той специфично определя нашето отношение към Бога и съчовеците ни. В този текст Павел

е загрижен, че постановленията или указите, които Бог даде на Израил като отличителен белег, предсказващ идването на Месията, се бяха превърнали в изпълнение на църковната мисия. Тези укази (като обрязването, церемониалното миене на чаши и тави, годишнит

е празници и жертвената система), бяха специфично предназначени от Бога за да подготвят еврейските умове за идването на Месията.

Променяйки значението на тези символи, много евреи допускаха, че самият символ има заслуги. Вместо да се фокусират върху значението на символа, те гледаха външното представяне на ритуала като на добродетел. Следователно, тези укази се превърнаха в бариери



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7




©www.dereksiz.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет