Марк финли "защото всичко е от него, чрез него и за него. Нему да бъде слава до векове. Амин."



бет7/7
Дата19.07.2016
өлшемі419 Kb.
#209160
1   2   3   4   5   6   7

между тях и езичниците, които не участваха в тях.

Когато Христос дойде, жертвената система, предсказваща Неговото идване, беше изпълнена. Езичниците, които бяха "отделени от Христос", "отчуждени от гражданството Израилево" и "странни от заветите на обещанието", бяха доведени "близо" чрез кръвта на Христо

с (Ефесяни 2:12,13). "Средната стена на преградата" (Ефесяни 2:14,15) или групата правила и постановления, дадени изключително на Израил и предназначени да сочат напред към идващия Месия, бе разрушена. Христос бе дошъл! Всички жертвени служби и укази соче

ха напред към кръста. И на кръста евреите и езичиците откриха милост и прощение. В Христос всички човешки същества намират опрощаване на миналото и сила да да се живее праведно в настоящето.

И тъй, какво бе отменено на кръста? Определено НЕ Божият вечен, неизменен, непроменим стандарт на морал, НЕговият Закон на Десетте Заповеди. По-скоро на кръста бяха отменени законите, съдържащи се в указания, дадени изключително на евреите. Тези постановл

ения срещнаха пълното си изпълнение в Исус Христос.
ВЪПРОС No 4: След като Исус Христос заяви, че най-велика от всички заповеди е заповедта на любовта, трябва ли да се интересуваме от спазването на Десетте Заповеди, след като обичаме Бога и нашите съчовеци?

ОТГОВОР: Един законник зададе своя прям въпрос на Исус. Опитвайки се да Го впримчи, той скептично запита: "Учителю, коя заповед е голяма в закона?" (Матей 22:36). Исус отговори, роден от небесна мъдрост и обясни проблема:

Да възлюбиш Господа твоя Бог с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първа и голяма заповед. А втора, подобна на нея: Да възлюбиш ближния си както себе си. На тези две заповеди стоят целият закон и пророци

те. (Матей 22:37-40).

Онова, което повечето хора не осъзнават в Исусовия отговор е, че Той цитира директно от Стария Завет. Законникът, който питаше Исус, би трябвало да знае отговора на своя въпрос. Той бе ученик не на гражданския закон, а на свещения божествен закон. Той бе

прекарал живота си изучавайки Стария Завет. Ето защо Исус цитира обобщението на закона, така както е дадено във Второзаконие и Левит. Второзаконие 6:5 сбито гласи:

Да обичаш Господа твоя Бог с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.

Левит 19:18 добавя: "...да обичаш ближния си като себе си" (последната част). Наистина, Исус не им казваше нищо ново! Ако трябваше да сведем закона до една дума, тази дума е любов. В две фрази, законът е "любов към Бога" и "любов към ближния".

Законът на Десетте Заповеди просто сумира как отговаря една съвършена любяща личност. Затова Исус приключва дискусията, заявявайки в Матей 22:40 "На тези две заповеди стоят целият закон и пророците." Любовта е изпълняване, а не отменяне на закона (Римляни

13:10). Законът разкрива как любящата личност ще отговори в конкретните специфични човешки ситуации. Любовта не е неясна, ефимерна, сантиментална емоция. Тя е покорно отговаряне на Божията воля както е изразена в Неговите закони. Любовта е вярно приемане

на Божиите житейски принципи, изразени в Десетте Заповеди. Любовта винаги води до покорност, никога до непокорност. Ето защо Исус ясно заявява: "Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди." (Йоан 14:15).
ВЪПРОС No 5: Учи ли апостол Павел, че ние не трябва да се съдим един другиго относно Съботата и че не е необходимо да се пази Съботата? Не са ли това въпроси на лична съвест и мнение?

ОТГОВОР: Това наистина е един добър въпрос. Преди да му отговорим, трябва да си спомним един важен библейски принцип. В изучаването на Библията ние винаги би трябвало да допускаме онова, което е ясно, да обяснява онова, което не е ясно. Ние не трябва да п

ренебрегваме сто ясни текста по дадена тема само защото в началото един или два са ни трудни за разбиране.

Помнейки това, нека да преговорим стиха от въпроса, Колосяни 2:13-17. Павел пише:

И вас, като бяхте мъртви в прегрешенията и в необрязването на плътта си,съживи с Него, като прости всичките наши престъпления (стих 13), и като изтреби противния нам с постановленията запис, който беше против нас и махна го отсред, и прикова го на

кръста (стих 14); и като съблече началствата и властите, изведе ги на позор явно и възтържествува над тях чрез него (стих 15). И тъй никой да не ви осъжда за ядене или за пиене, или за това, което се отнася до някой празник или до новолуние, или до събо

ти (стих 16); които са сянка на бъдещето, а тялото и Христово (стих 17).

Какво има предвид Павел, когато казва: "...никой да не ви осъжда за... съботи" (стих 16)? Да обясним. В стих 13 Павел пише, че чрез Исус ние възкръсваме от духовна смърт за духовен живот. Исус умря, за да можем да живеем ние. В стих 14 изразът "изтреби пр

отивния нам с постановленията запис" идва от гръцкия изра, означаващ "връзки на задължения". Той е равностоен на нашият израз "Аз съм ти длъжен".

Ако аз взема назаем от теб 500 долара, моята саморъчно написана разписка с личния ми подпис в дъното посочва дълга ми към теб. По същия начин ние дължим на Бога дълга на съвършената праведност на Божия закон. Неуспехът да се живее съобразно високия станда

рт на Божия закон означава смърт (Римляни 6:23). Ние "всички съгрешихме" (Римляни 3:23); ето защо ние всички заслужаваме да умрем. Но Исус живя един съвършен живот - животът, който ни би трябвало да живеем. Той умря с една болезнена смърт - смъртта, която

ние заслужавахме. С други думи, Той плати нашия дълг. И тъй, ние сме свободни от осъждението на закона, който ние нарушихме (Римляни 8:1).

Старозаветната жертвена система - с нейните жертвоприношения на агнета - беше една видима проява на тези връзки на задължения. Пътят през светилището беше и е окървавен път (Евреи 9:22; Левит 17:11). Но Павел пише, че "в Христа" жертвената система срещна

своето изпълнение (Колосяни 2:16,17). Всички жертвени постановления сочеха напред към смъртта на Христос. Павел подчертано заявява, че те "са сянка на бъдещето..." (стих 17).

И тъй, съботните дни, за които Павел пише в стих 16, трябва да се отнасят към онези съботни дни, които са сянка на бъдещите неща. Тогаава възниква логичният въпрос: За какви съботни дни говори Павел? Два вида Съботи ли има? Има ли събота, която да сочи на

пред към нещо?

Както вече открихме, Съботата на седмия ден от Божия Закон на Десетте Заповеди не е сянка на бъдещи неща. По-скоро тя е паметник на нещо, което вече се е случило - Сътворението. Заповедта гласи:

Помни Съботния ден, за да го освещаваш; шест дена да работиш и да вършиш в тях всичките си дела; а седмият ден е Събота на Господа твоя Бог. (Изход 20:8-10)

11 стих ясно ни даава причината за Божията заповед. Там се казва:

Защото в шест дни Господ създаде небето и земята , морето и всичко, що е в тях, а на седмия ден Си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

Съботата на седмия ден е вечен паметник на истината за Сътворението. Тя ни напомня, че ние не сме се развили по еволюционен път. Бог ни е създал. Тъй като ТОЙ Е СЪЗДАТЕЛ и НИЕ СМЕ ТВОРЕНИЯ, Той е достоен за нашето поклонение.

След като Съботата от Закона на Десетте Заповеди е паметник на нещо, което се е случило предварително, за какви Събооти би могъл да пише Павел?

В Евреи 10:1 той пише:

Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самият образ на нещата никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.

В този текст Павел пише за закона на жертвите. Езекиил 45:15-18 разкрива, че месни жертвоприношения, питиета като жертвоприношения, празниците на новолунията, святите дни и ЦЕРЕМОНИАЛНИТЕ СЪБОТИ са част от закона нажертвите, който сочеше напред към идване

то на Месията. Значи има друг тип Съботи, споменат в Библията.

В Левит 23 са споменати двата типа Съботи. В цялата глава Бог дава указания на Мойсей относно празниците и святите събрания, които израиляните трябваше да спазват. В стих 3 Бог напомня на Мойсей за седмия ден Събота от Божия Закон на Десетте Заповеди - тя

трябваше да е ежеседмична Събота, един "ден на свято събрание". В останалата част от главата са записани годишните церемониални празниц, които Бог желаеше израиляни да спазват. Тези празници бяха седем: Пасха, Безквасните Хлябове, Първи Плодове, Подвижва

не на Сноповете, Празник на Тръбите, Умилостивителния Ден и Шатроразпъването.

Нека накратко да прегледаме изброените празници. Еврейският земеделски календар бе разделен на два сезона - пролет и есен. Ето защо е имало проолетни и есенни празници. Пасхата, Безквасните Хлябове, Първите Плодове и Подвижването на Сноповете са били прол



етни празници. Празникът на Тръбите, Умилостивителният Ден и Шатроразпъването - есенни. Пролетните празници бяха замислени от Бога да сочат напред към първото идване на Исус. Есенните празници сочеха напред съм събитията над първото идване на Исус - Негов

ото Второ Пришествие.

Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7




©www.dereksiz.org 2022
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет