Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon



бет7/8
Дата14.06.2016
өлшемі0.66 Mb.
#134494
1   2   3   4   5   6   7   8

Елена Вайт в Европа 1885-1887г.

На 57 годишна възраст тя е поканена да отиде в Европа, за да помогне на делото там. Урежда се издаването на една издателска къща в Базел. Братята пишат: “нашето горещо желание е да видим сестра Вайт между нас”. ГК се съгласява, но сестра Вайт като, че ли не се съгласява, тя дълго време се бори докато приеме докато приеме поканата. Но не може да опонира на препоръката на ГК. Преди това председателя Бътлър е бил в Европа и той съща счита, че е добре тя да отиде в Европа. По това време тя с Уили се намира в Калифорния, но в понеделник на 20.07.1885 г. фамилията тръгва за Батъл Крик, прекарва там няколко дни, отбиват се по пътя на няколко места и на 07.08.1885 г. (петък) се качват на кораба “Кефалония”(Cephalonia). Събота следобед кораба тръгва за Европа и пристигат в Саухямптън и оттам отиват в Ливерпул. Прекарват около две седмици тук, срещат се с някои адвентисти и баптисти от седмия ден. На 02.09. тръгват за Швейцария. Там в Базел е построена каменна сграда за издателството. На 15 септември вторник сутринта започва трета сесия на ръководството на АСД в Европа. На 06.10. тя е в Дания. На 15.10. заминава за Малньо в Швеция. На 30.10. е в Осло (Норвегия). Но 18.11. Уили отива в Америка на ГК, а на 19.11. се прибират в Базел. На 58-я й рожден ден. 28.11. в четвъртък заминават за Торе Пелице /Torre Pellice/ (Италия, валденските долини). Тя 3 ще посети тези долини. На 15.12. отново е в Базел. В ранните месеци на 1886 г. тя пише и посещава вярващите в Швейцария. В началото на февруари Уили се връща в Европа заедно с Конради и съпругата му Мариам Дейлис. Уили е със съпругата му Мери и с дъщеря си. Когато Уили пристига майка му е болна и даже не може да пише. Със затоплянето на времето през пролетта тя отново става, купуват кон с кола и тя макар не напълно здрава отново тръгва на път. На 20.03. (петък) пристигат там за богослужение. Тя говори там в петък, събота и неделя. Две седмици по-късно през настъпилата вече пролет са отново в Италия, пристигнали са в четвъртък на 15.04. Уили, Сара МакЕненфер и Мери (съпругата на Уили). На 15.06. (вторник) трябвало отново да потеглят за Швеция. Непосредствено преди тръгването Елена получава някакви спазми – не можела да диша, но въпреки това заминали. Прекарали до 20.07. (понеделник) в Швеция, Дания и се върнала в Швейцария.

На 27.09. провеждат лагерно събрание в Гринсби (Англия) – 2 седмици остават там.

На 14.10. е в Париж, посещава Лувъра и гроба на Наполеон. След това се прибират в Базел, а после посещават за 3-ти път Торе Пелице, където получава съобщението за раждането на втората си внучка Мейбъл.

Отново са в Базел на 23 ноември. На коледа са заедно с вярващите в Трамеланд /Tramelan/ (там е бил и Чеховски). Освещават първата църква на АСД в Европа.

Четвъртък сутринта на 12.05.1887 г. посещават Цюрих, тя много е искала да види къде е работил Цвингли.

На 23-29.05.1887 г. се провежда конференция във Вовинкел /Vohwinkel/, Прусия. По това време тя вижда сън, в който се показва как по време на заседание пристига един странник, който слуша говорещите, а после сам почва да говори и насърчава работниците. В него тя открива Исуса.

В четвъртък на 2 юни са в Копенхаген, а на 14-ти във вторник откриват първото лагерно събрание в Мос /Moss/, Норвегия.

В четвъртък 23 юни са в Стокхолм.

На 4 август (петък) се качват на кораба, който отплува за Америка в събота. Заедно с нея са Мери (снаха й) и двете деца.Мери е заболяла от туберкулоза, тя е работила в каменната стая на издателството и е простинала. Уили остава в Европа. Качват се на кораба “City of Rome” от Ливерпул.

На 11 август са в Америка. Мери веднага постъпва в болницата на Батъл Крик при Келлог, а след като излиза оттам (без резултат) заминават за Калифорния. Малко време след това Мери почива на 33 години, като оставя две сирачета, а Елена се установява в Калифорния до следващата покана която идва не много време след това.


Елена Вайт в Австралия

Отминала е тревожната 1888 г. с ГК в Миниаполис. През 1890-91 г. вестта за оправдание чрез вяра е вече почти приета. Елена Вайт през последните 5 или 6 години е била особено продуктивна. Излезли са двете големи книги: “Великата борба”-1888 г. и “Патриарси и пророци”-1890 г. И двете книги са били издадени за широк кръг читатели, богато илюстровани с добър външен вид. Амбицията на авторката била събирането на материал описващ живота на Исуса. Ръкописа на “Пътят към Христа” бил известно време поръчан и бил в ръцете на издател в Чикаго – било пресметнато, че ако книгата бъде издадена в Ню Йорк или Чикаго можело да се разпространи по-добре.

Междувременно Елена Вайт имала видение, в което млад човек, който често присъствал на срещите с нея, заявил: “твоята светлина не трябва да се поставя под шиник, нито под леглото, тя трябва да свети на всички в дома. Твоят дом е светът. Вестта ще отиде със сила до всички части на планетата – Орегон, Австралия, островите в океана до всички нации, езици и люде.” Междувременно в Австралия е започнала мисионерска работа.

На 5 март 1891 г. ГК в Батъл Крик решава да се започне сериозна работа. Брат Хаскел идващ от Австралия (той е бил там от 1884 г.) апелирал Елена Вайт със сина си да прекарат известно време на това поле. Така тази идея започнала да се развива. От своя страна Елена Вайт смятала, че е добре да се установи на едно място за да пише книги. Даже тя била избрала място – Петоски (Petoskey), близо до езерото Мичиган. Но ГК помолила тя да замине за Австралия. Поканата била подписана от председателя Оулсен и секретаря Уили Вайт. Тя не била сигурна, че това е Божията воля и много се колебаела(много често имало разногласия в ГК и когато излязло решението тя помислила, че някои хора искат да я отдалечат). Но в крайна сметка тя решава да отиде. Тя пише по-късно: “Нямах нито лъч светлина, че Господ желае да дойда в тази страна (Австралия). Дойдох, подчинявайки се на гласа на ГК, за която винаги съм твърдяла, че е висш авторитет” /Писмо 124, 1896г./

В четвъртък на 12 ноември 1891 г. Елена Вайт (на 64 г.) се качва на кораба “S.S.Alameda” от Сан Франциско за Австралия. С нея е цяла група спътници. На първо място Уили Вайт, чиято съпруга Мери е починала през 1890 г. Смятайки, че ще останат там две години, той оставил Ела (Ella) и Мейбъл (Mabel) в дома им в Батъл Крик, заедно с мис Мери Мортинсън. Елена Вайт избира Емили Кямбел за своя спътница. Групата е била от около 28 души. Във вторник, 700 часа на 8 декември 1891 г. пристигат в Сидни. Посреща ги брат Даниелс и неговата съпруга Мери. Преди години са работили заедно в Тексас (сем. Вайт и Даниелс). В петък и събота Елена Вайт говори пред църквата в Сидни. Имало е някаква печатница и тя я посещава. Там разпознава обстановката, която й е била показана във видение на 03.01.1875 г.

На 24.12. (четвъртък) започва годишната сесия на ЦАСД във федералния дом, който се оказал твърде тесен за да побере присъстващите. След това започва усилена работа. Организира се издателска работа. Избран е Даниелс за президент на църквата в Австралия. Настаняват се да живеят на 5 мили от града. Купуват кон и файтон. Но в това време тя се разболява от някаква мистериозна болест и това една от най-интересните опитности в живота й. Нещо като ревматизъм и треска (малария) и 11 месеца лежи на легло. Състоянието й било окаяно и лекарите казвал че никога няма да се оправи. За радост през тези месеци ръката й била подвижна, без рамото. Подлагали й възглавница и сложена на масата тя пишела, като написва 250 страници. В това време получава “Пътят към Христа”, която има три издания за 6 седмици в САЩ. Междувременно е била помазана от брат Даниелс и др. Братя и здравето й се възстановява.

Преди да замине за Австралия, истината била приета от един човек на име N.D.Faulkhead (Фолхед). Заедно със съпругата си бил много-способен и много-даровит. Една вечер, като касиер на издателството дошъл на една среща, където живеела ЕГВ. Бил висок и представителен човек, но за съжаление бил горд. Присъствал Уили Вайт, който след края на заседанието предал на Фолхед, че майка му иска да говори с него. Преди да стане член, той бил член на няколко тайни организации (бил отговорник в масонската ложа). Въпреки съветите на братята не се отказал напълно. Съпругата му била учителка и като приела тройната ангелска вест започнала да работи в сп. “Ехо”. В началото била много предана, но с течение на времето охладняла и интересът й за работата спаднал. ЕГВ имала вест за него и когато решила да му я прати и било казано да не я праща, защото той няма да я приеме. Тя изчакала.

На 10 декември 1892 г. той сънувал сън в който му било показано, че Елена Вайт има вест за него, а сестра Вайт се върнала в Мелбърн на 12 декември и на следващия ден те се срещнали. Тя го помолила да си уредят среща в близко време за по-дълъг разговор. Но той и казал: “Защо сега не ми кажете, какво има да ми кажете”. Тогава тя отишла при багажа си, взела един ръкопис и му казала: “Няколко пъти исках да ви го пратя, но не ми се позволи. Божия Дух ми забрани да го пратя, тъй като ти нямаше да го приемеш. Сега вече може.” Свидетелството съдържало около 50 страници и разглеждало цялата дейност на Фолхед. Тя повторила думите на своя водач (ангела), с които думи си служили членовете на ложата и по някое време направила знак с ръце и казала, че всичко това което говори и прави не й е известно какво означава. Фолхед изненадан я наблюдавал и пребледнял. Знака, който тя направила бил използван само от някои водачи на свободните масони. По някое време тя отново повтаря този знак и той развълнуван пита откъде знае тя този знак (никоя жена не знаела и нямала право да прави този знак). Елена Вайт обяснила, че нейния водач и го бил показал. Тогава той убеден, че тя не го е научила от никой друг човек, заявил: “Аз приемам всяка една дума, това е от Бога.” След това писал писмо, в което обяснил: “Приемам всяка дума като от Бога. Бях член в ръководството на 5 ложи и още три бяха под мой контрол. Сега вече няма да ходя на събранията им и прекъсвам всякаква връзка с тях.”

На 18 септември 1893 г. в писмо той пише: “Благодаря на Бога, че ме освободи от лошия път.”

В събота на 4 февруари 1893 г. (в Нова Зеландия) заедно с Уили, Емили Кембъл (Emily Campbell – секретарката й) и семейство Стар (Starr) заминават с кораба “Rotomahanna” пристигат там на 08.02.1893 г. Преди да пристигнат ЕГВ е получила дар от 45$ за да купи удобен стол за писане по време на своята болест. Нейни близки от Калифорния й изпратили сумата. Вместо да купи стола тя дарила цялата сума в подкрепа на строежа на църквата в Парамата. Писала на своите приятели, че предпочита да види парите вложени в мисионската дейност, вместо за себе си.

През март била проведена една много-важна инициатива (в Нова Зеландия), било проведено първото лагерно събрание. Били дадени задълбочени обяснения свързани със спиритизма. В тези дни г-н Стантън (Stanton) в САЩ пише, че ЦАСД е също така Вавилон както другите протестантски църкви. Той между другото е завербувал един свой приятел от Пенсилвания Колдуел (W.F.Caldwell) за да отиде в Австралия с тази вест с умисъл да привлече сестра Вайт с тази вест. Двамата се срещнали в Батъл Крик и след 3 дни прекарани заедно решили, че Колдуел трябва да отиде в Австралия с тази задача. Той бил толкова ревностен, че Стантън не му позволил да се върне при своята съпруга и децата си. Той никога вече не видял семейството си, защото съпругата му се развела с него, като видяла, че не се върнал и не се обажда и повече не му позволила да види децата си. Колдуел пристигнал в Австралия, но Елена Вайт била в Нова Зеландия. Тя вече знаела за това ново учение и пише четири статии за “Р&Х”: “Останалата църква не е Вавилон”(от “Бог говори на църквата”, раздел втори). Колдуел приема съветите на Елена Вайт и отхвърлил т.нар. нова светлина. Върнал се в САЩ и станал добър работник на тихоокеанския бряг на САЩ. По това време пристигат добри вести от Америка. Хора, които преди това са били против вестта за оправдание чрез вяра сега се приобщавали към нея. Лерой Никола (Leroy nicola), а също и Исак Ван Хорн (Isaac Van Horn) писали на сестра Вайт за своето приобщаване към вестта. От друга страна големия син на Елена Вайт –Джеймс-Едсън пише тревожни писма на майка си (тогава е в Чикаго) сякаш е преживял някаква голяма криза. Той пише: “Сякаш изгубвам религиозността си”. Тя му отговаря с едно дълго тревожно-насърчително писмо и завършва:

“…аз не мога да те спася. Бог може да те спаси, но работи докато Исус те поканва в хармония с него.



Майка”

На 10 август той отговаря, че бурята е преминала и е отново със спасителя.

Един от братята в онези дни си поставя за цел да изучава грешките на реформаторите и на пионерите в божието дело. Сестра Вайт му пише да не се насочва към такъв предмет. Тя пише “докато Бог е покрил грешките им, кой ще дръзне да ги открива и да ги представя пред света.”

Междувременно в Австралия пристига мисионерския кораб “Питкерн”.

В Америка по това време живее г-жица Ана Райс Филипс (Anna Rice Phillips – бащиното име е Ана Филипс, но отрасла при пастор Райс и взима името му). Тя има видения и бр. Райс я обявил, че е носител на Духа на пророчеството. По това време са в Батъл Крик. Тя започва да изобличава служителите в техния интимен живот и се стига до това, че брат Джонс обявил един ден сестра Ана Филипс за сътрудник на Елена Вайт. Тя пишела свидетелства, които Джонс изнесъл пред църквата една събота сутрин. Сестра Вайт научава за това и пише на брат Джонс писмо, което пътува месец. През това време той лансира Ана Филипс пред църквата. В писмото, което носи дата 15.03.1894 г. Елена Вайт декларира: “Аз имам вест за тебе. Смяташ ли, че Господ те е натоварил да представяш виденията на Ана Филипс пред църквата. Не Господ не те е натоварил с този товар. Работата на Ана Филипс не е вдъхновена от Бога.”

Брат Адамс, който тогава (1894 г.) бил студент в Батъл Крик разказва своята опитност. Чул старейшината Джонс да проповядва в Батъл Крик и да представя някои от виденията на Ана Филипс. Питал събранието нямали да се съгласи, че нейните вести са истинни. Настъпило конфузно мълчание. Когато си отивали дискутирали това странно твърдение. Следващата сутрин Адамс бил в пощенската служба в сградата на “Ревю енд херълд”, където изпращал една пощенска картичка за дома си. В това време пристигнал Джонс и запитал имали някаква поща за него. Получил голям плик с името на Елена Вайт. Той седнал на пейката, разтворил плика и започнал да чете. Адамс разказва, че докато Джонс четял сълзи потекли от очите му и капели върху страниците. Междувременно дошъл брат Тейт (Tait) и Джонс се обърнал към него:

- Оскар ела тук, седни. Ти чули като проповядвах в събота?

- Да! – отговорил Тейт.

- Добре, чети това – казал Джонс и му връчил свидетелството, което току що четял.

След като Тейт прочел всичко. Джонс запитал:

- Кой каза на сестра Вайт преди месец, че аз вчера ще проповядвам, че Ана Филипс е пророк?

- О, ти знаеш, Алонсо – отговорил Тейт и си отишъл.

Следващата събота Джонс говори пред църквата: “Аз сбърках и изповядвам това.” Старейшина Прескот също подкрепял Ана филипс, но само няколко часа преди да насочи вниманието на студентите от колежа получил копие от свидетелството на Джонс. ЕГВ пише на самата Ана Филипс и последната се променя и става добър работник в Божието дело.

Секретарката на ЕГВ в САЩ - Сара Мак Ентерфер (Sara McEnterfer), понеже се разболяла, останала в САЩ и дошла с ЕГВ друга - Фани Болтън (Fanny Bolton) много даровита редакторка. Резултатът от работата с Елена Вайт бил добър. Но тя решила да пише сама, като не й било достатъчно да бъде само коректор на чужди писания. Дори дръзнала да променя някои неща. Заради това още в САЩ тя се отдръпнала от ЕГВ, но със сълзи на очи пожелала да я придружава в Австралия. В началото извършила отлична работа, но отново се отклонила. ЕГВ имала специално видение за нея. Чула я да казва във видението, че не иска да работи тази работа: "Аз върша всичко, а с.Елена обира лаврите". Един глас казал на с.Вайт: "Внимавай и не се доверявай на Фани, да ти подготвя статиите. Тя не е вярна в изпълнението на длъжностите си". С.Вайт й пише писмо, на което Фани отговаря, че напълно приема свидетелството. Елена Вайт й дава още една възможност, но Фани разпространява, че свидетелствата са на ЕГВ. Отново и дава възможност и я взема в дома си. Занася й ръкопис с молба да го обработи. Фани го връща с думите, че не може да работи и, че иска да се върне в САЩ и го прави. Но посятото от нея дава лоши плодове и в Австралия и в САЩ. С.Вайт й пише последно писмо, в което я уверява, че нейната работа е дело на сатана. По-късно ЕГВ сравнява работата й с тези на Корей, Натан и Авирон.

По препоръка на с.Вайт е закупена площ от 1450 хектара в района на Куаранбонт (1894 г.). През 1895 г. е взето решение, училището, което вече е действало да се премести тук. Организирани са и редица здравни заведения в Сидни, Аделаида и Нова Зеландия.

На 7 март 1900 г. тя получава убеждението, че трябва да се прибере в САЩ. В средата на май Джордж Ървинг й праща телеграма да се прибере в САЩ. Заминава на 29.08.1900 г. заедно със Сара Мак Ентерфер и цялата фамилия Вайт.






Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8




©www.dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет